„Не искам да се будя в свят, в който няма Коледа и те няма теб“
Скъпи Дядо Коледа,
Ти не си в пенсионна възраст (все още), нито имаш бели коси (като изключим оня косъм зад ухото ти), нито имаш шкембе (поне през по-топлите месеци от годината).
Да, може пък и въобще да не си същинският Дядо Коледа, само че това писмо е предопределено да стигне тъкмо до теб .
Бях предучилищна, когато мой съученик ми сподели, че ти си небивалица. Прибрах се разплакана у дома. Когато попитах мама: „ Наистина ли Дядо Коледа не съществува? Моля те, не ме неистини! “, тя ми отговори:
Ама несъмнено, че Дядо Коледа съществува!
Той живее измежду нас. Когато украсяваме елхата, когато си подаряваме дарове, когато вършим положително – това е Дядо Коледа. Той не е човек, той е чувство, той е това, което се случва в сърцата ни, когато някой ги стопли с благ жест.
Всяка година по това време си напомням нашия диалог и си давам сметка, че най-красивите усеща могат да се опишат с най-простичките думи.
Не разбираш ли? Ти си моят Дядо Коледа, тъй като с теб всеки ден е празник.
Pexels
Та, скъпи мой Дядо Коледа,
Тази година се постарах да съм послушна. Не желая доста, единствено това, от което в действителност нуждая се:
Любов. И теб. И зимата. И всичките ти сезони. Всеки ден. По през целия ден. Докрай. До безумство.
Изминаха едвам няколко Коледи, откогато ти се подарих. Давам ти ги всичките ми, само че единствено в случай че обещаеш, че ще продължиш да ми се сбъдваш.
С обич,
Твоя.
iStock/Edna.bg
Ти не си в пенсионна възраст (все още), нито имаш бели коси (като изключим оня косъм зад ухото ти), нито имаш шкембе (поне през по-топлите месеци от годината).
Да, може пък и въобще да не си същинският Дядо Коледа, само че това писмо е предопределено да стигне тъкмо до теб .
Бях предучилищна, когато мой съученик ми сподели, че ти си небивалица. Прибрах се разплакана у дома. Когато попитах мама: „ Наистина ли Дядо Коледа не съществува? Моля те, не ме неистини! “, тя ми отговори:
Ама несъмнено, че Дядо Коледа съществува!
Той живее измежду нас. Когато украсяваме елхата, когато си подаряваме дарове, когато вършим положително – това е Дядо Коледа. Той не е човек, той е чувство, той е това, което се случва в сърцата ни, когато някой ги стопли с благ жест.
Всяка година по това време си напомням нашия диалог и си давам сметка, че най-красивите усеща могат да се опишат с най-простичките думи.
Не разбираш ли? Ти си моят Дядо Коледа, тъй като с теб всеки ден е празник.
Pexels Та, скъпи мой Дядо Коледа,
Тази година се постарах да съм послушна. Не желая доста, единствено това, от което в действителност нуждая се:
Любов. И теб. И зимата. И всичките ти сезони. Всеки ден. По през целия ден. Докрай. До безумство.
Изминаха едвам няколко Коледи, откогато ти се подарих. Давам ти ги всичките ми, само че единствено в случай че обещаеш, че ще продължиш да ми се сбъдваш.
С обич,
Твоя.
iStock/Edna.bg Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ